Има ли защо?
Мога да накарам всички дяволи,
в алчната ти бездна, да мълчат
и да оцветя мъглата, бялата,
в твоя свят, с огньовете на ад.
Мога да съм тези неизбежности,
от които бягаш като луд
и стихия в дните, безнадеждните,
взрив, узряващ в мисли от барут.
Мога да съм онзи смях на устните,
който в теб така и не изгря,
за опасност, в мрак родена, чувството,
за вълна, поглъщаща света…
Само че, не зная за какво ми е
скучен бряг на мъртва тишина,
нито от измамни дни отломките,
наслоени в твоята душа.
И защо на бурята си силата
да отключвам, щом не си избрал
птица да последваш, без закрилата,
на капана, в който си живял.
Мога в миг да пръсна страховете ти
на парчета – те са от стъкло,
но ако не вярваш сам в небето си,
пак се питам – има ли защо!?
© Вики All rights reserved.
