Самодива (Вики)

Може би... 🇧🇬

Може би съм дадена на друг.
Може би, съм дадена за друго.
Този свят е сбъркан, странен луд,
който за удобство вярва в чудо.
Може би в различен сън кълни ...

Самодива

Poetry

2025-09-23T17:01:37+03:00 262 8 7

Защото трябва 🇧🇬

Животът се разсейва като дим
край купола на вечната матрица,
която, сякаш с дух непобедим,
ни впримчва. (Та кому са нужни птици!?)
Подобно хамстер, просто се въртим ...

Самодива

Poetry

2025-06-25T16:37:50+03:00 251 4 3

Кодирано послание 🇧🇬

Лъч червен докосна синевата,
облак бял с усмивка отлетя.
Изгревът – кълбо от светло злато
се изви над росните поля.
Извори разказват за вълшебства, ...

Самодива

Poetry

2025-06-24T12:45:11+03:00 212

Изкривена спирала 🇧🇬

В изкривена спирала върти ме безумното време.
Чужди грешки платих и темели иззидах от тях
на измислен затвор, в който тихо духът ми да дреме
и поставих на стража свирепият, дяволски страх.
Нямам спомен кога или кой е объркал конците ...

Самодива

Poetry

2025-05-07T15:53:48+03:00 373 2 3

Благодаря 🇧🇬

Благодаря за пролетния дъжд,
за дивия синчец и минзухарите,
за младата, зелена още ръж,
за шепота на гордите върхари!
Благодаря за слънчевия лъч, ...

Самодива

Poetry

2025-03-11T13:38:03+02:00 458 6 10

Точно ти 🇧🇬

Ако говориш - дразни ги гласът ти,
ако мълчиш, си просто темерут...
Изнизва се денят безшумни стъпки
и следва друг. По собствен начин луд.
Светът крещи и никого не чува, ...

Самодива

Poetry

2025-01-24T16:24:24+02:00 477 1 6

Затопляне 🇧🇬

Студът на зимата безмълвно се топи.
Дали от огън плах на стройни свещи,
дали от дишане на празнични тълпи,
от климат? Или грее друго нещо!?
Не е студен прокапващият дъжд, ...

Самодива

Poetry

2024-12-17T08:44:31+02:00 449 3 9

Минута мълчание 🇧🇬

Минута тишина - за скръб и памет,
за близки и загинали герои...
Реално или сцена в скучна драма -
почитаме ги, чужди или свои.
Но ако тъй е, нека се помолим ...

Самодива

Poetry » Civic

2024-11-06T14:49:33+02:00 530 4 2

Собствен ад 🇧🇬

Как всеки има своя собствен ад
(и като ценност, ревностно го пази),
граден от страх, от грешки на инат,
от рани незарасли и омраза!
Как всеки в свое ъгълче мълчи ...

Самодива

Poetry

2024-10-15T15:00:26+03:00 578 7 4

Дъх на слънце 🇧🇬

Валят над хоризонта зрели кестени
и падат като дъжд над суха шума.
На облака на хребета обесени
висят самотни мигове-куршуми.
Все още имат дъх на слънце клоните ...

Самодива

Poetry

2024-08-07T19:02:31+03:00 585 7 6

Древна сила 🇧🇬

Те знаеха, че могат да летят.
Родени бяха в сенките на дните,
жив лъч през пропастта да пренесат
и да творят реалност от вълните.
Те знаеха. В най-мрачни времена ...

Самодива

Poetry

2024-07-31T13:42:22+03:00 556 5 4

Регресия 🇧🇬

Стъпка по стъпка връщам назад
мигове, сенки, години...
Няма насищане страшният глад
пътя обратен да мина.
Колко ли срещнах, колко не съм, ...

Самодива

Poetry

2024-07-04T17:12:12+03:00 664 8 5

Дом 🇧🇬

В очите нароиха се светулки,
а славейчето в шепа сви гнездо,
на рамо кацна пъстра пеперуда,
в главата скри се бръмбарче едно.
В коси-лиани билки разцъфтяха, ...

Самодива

Poetry

2024-06-25T12:10:15+03:00 625 4 6

В центъра на бурята е тихо 🇧🇬

... А в центъра на бурята е тихо -
покой без глас, без пулс. Сред тъмнина
светкавиците внасят свои щрихи
и с тях рисуват ад - повърхността.
Но там, в ядрото скрито на стихията ...

Самодива

Poetry

2024-05-25T11:23:07+03:00 730 8 5

Когато се родиш за светлината 🇧🇬

Когато си готов да се събудиш
от тежкия, изпълнен с мъка сън,
когато осъзнаеш, че си чудо -
от ангелските песни нежен звън
и чуеш как трепти живот в земята, ...

Самодива

Poetry

2024-03-19T10:10:31+02:00 753 4 9

Хоризонтът грее в розово 🇧🇬

Поредно утро с блудкав вкус на делници,
посрещащо последните звезди.
Пак нова битка с вятърните мелници
и бързане в утъпкани следи...
Дъжим се, сякаш правим нещо истинско ...

Самодива

Poetry

2024-02-29T15:27:15+02:00 603 7 2

Желания за Коледа 🇧🇬

За Коледа ли? Искам да се влюбя
в най-щурия и див планински вятър,
да си направим снежнобяла буря
и да посеем радост по земята.
И още, искам ледени звънчета ...

Самодива

Poetry

2023-12-15T14:56:54+02:00 1.2K 14 14

Прекрасен свят 🇧🇬

Онези романтични времена,
известни, общо взето, като древност,
шептят ни, че суровата страна
на лесния живот, е неизбежна.
Тогава всичко просто е било - ...

Самодива

Poetry

2023-12-12T15:57:32+02:00 809 9 12

Граница 🇧🇬

В този свят съм старица. С морен дух и перде на очите.
Бавно тътря се в стръмните пътища ден подир ден,
без да виждам калта и смъртта под краката, злините,
без да знам накъде да вървя. Бродник, в мрак заблуден.
А оттатък съм просто дете - любопитно и кротко ...

Самодива

Poetry

2023-10-18T14:31:35+03:00 827 4 7

Жито 🇧🇬

Не се погребва жито. То се сее
невидимо, в мълчание и с песен.
В земята дълго спи, а после зрее
и дава хляб, с божествен дух замесен.
В пръстта отива всичко там е краят, ...

Самодива

Poetry » Philosophical

2023-09-30T14:04:16+03:00 760 5 11

Призракът на водопада 🇧🇬

В сърцето на прекрасна планина
се вие и дарява ни прохлада
и свежест бистра, бухнала река –
владетелка на жива, горска младост.
Нагоре път – трънлив и каменист, ...

Самодива

Poetry

2023-08-10T17:53:33+03:00 795 5 6

Поздрави от Лилит 🇧🇬

Ти не помниш коя е Лилит, но сънуваш очите ѝ -
две искрящи светкавици, липсващи в скучния ден.
Ти се плашиш от спомен, нали?! Тя е просто в мъглите ти
на далечното минало. Днес си добре и сломен.
Нямаш нужда от огнена дива, покорството стига ти - ...

Самодива

Poetry

2023-07-09T19:19:34+03:00 912 3 3

Светулка 🇧🇬

Една светулка лута се в дъжда,
без цел и без въпрос къде отива.
Светкавици пронизват небеса,
а гръм зловещ покоя мек разбива.
Навън е буря - лее се порой. ...

Самодива

Poetry

2023-06-22T20:08:46+03:00 1.3K 8 5

Сбогуване 🇧🇬

Уморих се да търся добро там, където го няма.
Не, не смятам да съдя - всеки има си път и звезда,
но сърцето е мъдро - не търпи нито чужда измама,
ни покриваща погледа собствена, бяла мъгла.
Всеки има посока и избор - усмивка неискрена ...

Самодива

Poetry

2023-06-11T12:00:00+03:00 833 9 10

Ние и времето 🇧🇬

Казват, че времето мъчно било -
дъжд, гръмотевици, бури...
Билки цъфтят и ни маха с крило
щъркелче, с детска почуда.
Слушам, че времето страшно било - ...

Самодива

Poetry

2023-06-05T05:09:07+03:00 718 2

Честит първи април (Крокодили) 🇧🇬

Както скитах из балкана -
що да видя, Боже мили -
на зелената поляна
нацъфтели крокодили.
Сини, жълти и зелени - ...

Самодива

Poetry

2023-04-02T08:43:30+03:00 729 1 3

Простота 🇧🇬

Колко щастие цветно вали
от кристалните трели на птичките
и наднича през крехки мъгли
млад синчец, с още росни очички!
Нежно сипе се сребърен звън, ...

Самодива

Poetry

2023-03-17T18:25:19+02:00 764 8 7

Богата 🇧🇬

Имам всичко, което не можеш да купиш, приятелю -
на безсмъртния изгрев прозрачно червения цвят,
тишината на дъх, стоплил стръкчета крехки в земята ни,
вечността на скала, песента на събуждащ се град...
Имам всичко, богата съм. Нося духа жив на времето - ...

Самодива

Poetry

2023-03-07T11:00:41+02:00 889 8 11

Просто кръст 🇧🇬

Просто кръст ли!? Четири посоки.
Толкова са само на света.
Някои отвеждат нависоко,
други ни запращат сред калта.
Просто кръст, но страшното е друго - ...

Самодива

Poetry

2023-01-22T16:21:19+02:00 826 11 10

Бисери в следите 🇧🇬

Най-слънчевото синьо на небето,
огряло уж студения декември,
напомня за очите на детето -
невинни, а обхванали вселени.
Снежинки липсват, само че отгоре ...

Самодива

Poetry

2022-12-30T13:25:03+02:00 1.6K 8 7

Пречистващ огън 🇧🇬

Докосване до пламък. Тиха жар
в недрата на сърцето ми изтлява,
а после в буен ангелски пожар
гласът ти топъл пак я претворява.
Не знам дали от огъня боли, ...

Самодива

Poetry

2022-12-11T17:02:26+02:00 813 6 9

Мощта на светлината 🇧🇬

Когато хоризонтът е надвесен
тъй ниско, ми напомня гилотина.
От билото висят като обесени
смразяващи предвестници на зима.
Мъгла се стеле, облаци се гонят, ...

Самодива

Poetry

2022-11-27T20:46:09+02:00 1K 6 10

Не съм оттук 🇧🇬

Не знам дали сред други светове
човеците на нас по кръв приличат,
дали товарят с тежки грехове
избралите да бъдат просто личност!?
Дали сред милионите звезди ...

Самодива

Poetry

2022-11-22T22:44:23+02:00 829 11 9

Писмо до отвъдното 🇧🇬

Пораснах, мамо. Приказките детски,
от теб нечути, също не разказах.
Май всичко вече срещнах. Не е лесно,
но някак се опазих от омраза.
Светът е свят – откакто ти замина, ...

Самодива

Poetry

2022-11-15T10:44:17+02:00 986 12 11

Жестоко време 🇧🇬

Какво ли ни остава!? Зло столетие,
в което, като в рана, издълбаваме
безсмъртните завети на поетите
на камък бял. И хрупаме си плявата.
Че зърно не остана и за птиците. ...

Самодива

Poetry

2022-10-23T17:42:42+03:00 917 4 10

Път към зората 🇧🇬

За какво ли не жали човек сред вълнѝ и събития -
за младежките дни с дух бунтарски и летвите ниски,
за невинното детство, с много смях и кавги без развитие,
за измамна любов, все за нещо... А, аз пък, не искам!
Носталгичният зов по отминало време вратата ми ...

Самодива

Poetry

2022-09-28T11:05:05+03:00 849 4 1

Дали остава нещо? 🇧🇬

Дали ти липсвам? Цветните картини,
които ти създавах с прости думи,
огряха ли душевната ти зима,
оставиха ли нещо помежду ни?
Намираше ли зрънце огнен смисъл ...

Самодива

Poetry

2022-09-15T12:31:51+03:00 868 6 6

Уморено човечество 🇧🇬

Уморено от думи, човечеството спи под огромните
изковани от шипове остри, бодливи лъжи
и сънува онази любов, цял живот неизбродната,
без която светът е пустиня и всичко тежи.
Уморено от мислите чужди, екран, шумотевица, ...

Самодива

Poetry

2022-09-06T09:23:46+03:00 872 5 4

Донесе ли ти лятото 🇧🇬

Донесе ли ти лятото мечти,
които просто няма да се сбъднат?
Дари ли те, под палещи лъчи,
с копнеж по неугасващо разсъмване?
Получи ли тих шепот на крила ...

Самодива

Poetry

2022-08-18T20:11:13+03:00 967 6 13

Чужда памет 🇧🇬

Ти носиш чужда памет. Захвърли я!
Защо ти е такъв товар, огромен!?
Тя камък е на крехката ти шия,
но ти си жив човек, не само спомен.
Нима си ти? Нима си ти детето ...

Самодива

Poetry

2022-07-19T19:04:27+03:00 1.7K 8 12