Откакто те познавам, съм трижди по-щастлива!
Не съм те виждала, но важно ли е всъщност?
Аз просто знам, дори безгласен -
от плът и кръв си същият -
без преструвки, истински, добър!
Не вярвам още, че реален си -
та ти си като божество, но не от кал!
Дали те има или от сърцето си изваях те?
Не искам и да знам дори!
Това, че ИМА те, е предостатъчно!