Срещнах те в трамвая
и реших да те опозная.
Харесах те, но ти май не.
Ти реши, че съм дете.
Може би съм простичко хлапе,
но имам чувства и мога да обичам.
Може и да ме боли.
Мога и да роня сълзи.
Но ти не го разбра, нали така?
Ще го разбереш, когато се разплача там, пред тебе някой ден.
Някой ден, когато си към мен студен.
И тогаз ще видиш, че не съм и аз студена като тебе,
не съм ужасна, нито зла.
Ще го разбереш, ще видиш, ала късно май ще е тогаз!
© Мария Игнатова All rights reserved.