Минаваш отново от тук
и търсиш моето име.
Изписано е по този път.
И не вярваш,
че била съм от плът!
Очите ми,бавно чезнещи
в мъглата.
Потъват! В безкрайната
Вселена.
Изгуби смисълът
на красотата.
Отдавна вече ме няма...
Времето,
заличава ме от теб,
изтрива всяка мисъл,
а страстта огъня изгаря
и превръща в пепел!
© Благослава Георгиева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
