30 dic 2014, 21:25

Име

  Poesía
524 0 1

Минаваш отново от тук

и търсиш моето име.

Изписано е по този път.

И не вярваш,

че била съм от плът!

Очите ми,бавно чезнещи

в мъглата.

Потъват! В безкрайната

Вселена.

Изгуби смисълът

на красотата.

Отдавна вече ме няма...

Времето,

заличава ме от теб,

изтрива всяка мисъл,

а страстта огъня изгаря

и превръща в пепел!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Благослава Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Оригинално, интересно, но болезнено от раздялата!Въпреко това е една завършена и талантливо сътворена творба!
    Поздравявам те за творбата!
    Желая ти Весел празник и всико най-хубаво през Новата 2015 година!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...