30 dic 2014, 21:25

Име

  Poesía
527 0 1

Минаваш отново от тук

и търсиш моето име.

Изписано е по този път.

И не вярваш,

че била съм от плът!

Очите ми,бавно чезнещи

в мъглата.

Потъват! В безкрайната

Вселена.

Изгуби смисълът

на красотата.

Отдавна вече ме няма...

Времето,

заличава ме от теб,

изтрива всяка мисъл,

а страстта огъня изгаря

и превръща в пепел!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Благослава Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Оригинално, интересно, но болезнено от раздялата!Въпреко това е една завършена и талантливо сътворена творба!
    Поздравявам те за творбата!
    Желая ти Весел празник и всико най-хубаво през Новата 2015 година!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...