Jul 13, 2014, 9:57 AM

Името ми ще остане

  Poetry
595 0 6

Денят във нощ да се превърне;

страна луната да обърне;

 

от запад слънце да изгрява;

вода от лед да се загрява;

 

и рак по правата да тръгне;

вода от камък да изтръгне;

 

морето в пръст да се зарови

и скорпион да се отрови;

 

река към извора да тръгне

и зло от радост да обръгне;

 

дървото корен да обърне

и детство в мене да се върне,

 

аз винаги ще съм Никола

и след смъртта си даже гола! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....