In memoriam
На Виолета Събева
Вече съвсем се обърках.
Кои са мъртви, кои са живи?
От кого на кого да нося заръка?
От кого при кого отивам?
Не смъртта, а животът изглежда странен.
Стоя на самото му крайче.
Махам ти, Вили, от страшната граница,
която ти вече прекрачи.
На връщане всеки остава самичък.
Накъде да ми гледат очите?
В нощта ли, която изяжда всичко,
в деня ли, който изяжда мечтите?
Доктори, глупости, миокарда…
Словото не е молекули.
…Вили, ти слезе на станция „Вардар”,
аз съм на другата, „Люлин”.
© Райчо Русев All rights reserved.
