В памет на Жоро, мой колега, с когото можех, но не успях да стъпя на сцената...
Защо така устроен е живота,
добрите да напускат този свят?
Молитвите отправям си към Бога,
сълзите по лицето ми горят...
Дори Христова възраст недокоснал,
душата му към вечното пое.
От спомените мигове аз прося,
за да са вечно в моето сърце.
Усещам как краката ми омекват,
душата ми прелива от печал...
Видях те и познах във теб човека, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up