In memoriam
В памет на Жоро, мой колега, с когото можех, но не успях да стъпя на сцената...
Защо така устроен е живота,
добрите да напускат този свят?
Молитвите отправям си към Бога,
сълзите по лицето ми горят...
Дори Христова възраст недокоснал,
душата му към вечното пое.
От спомените мигове аз прося,
за да са вечно в моето сърце.
Усещам как краката ми омекват,
душата ми прелива от печал...
Видях те и познах във теб човека,
приятеля във тебе бях познал...
Напусна този свят ти тихомълком,
със никого не сподели защо...
Навярно сред звездите ти е пътя...
Дано да ти е хубаво... Дано!
Не зная как за сбогом да помахам,
но моля се във сетния ти час.
Там, дето си, приятелю, почакай,
все някога при теб ще дойда аз...
Защо така устроен е живота,
добрите да напускат този свят?
Молитвите отправям си към Бога,
сълзите по лицето ми горят...
Дори Христова възраст недокоснал,
душата му към вечното пое.
От спомените мигове аз прося,
за да са вечно в моето сърце.
Усещам как краката ми омекват,
душата ми прелива от печал...
Видях те и познах във теб човека,
приятеля във тебе бях познал...
Напусна този свят ти тихомълком,
със никого не сподели защо...
Навярно сред звездите ти е пътя...
Дано да ти е хубаво... Дано!
Не зная как за сбогом да помахам,
но моля се във сетния ти час.
Там, дето си, приятелю, почакай,
все някога при теб ще дойда аз...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
