Oct 6, 2017, 12:12 AM

Инат 

  Poetry
1146 12 24
Инат се оказа май онзи стар спомен –
загнезден дълбоко в душата, дълбае,
и някъде там, в своя свят вероломен,
нехайно уж тласка сърце да мечтае.
И рови без милост в дълбоката рана.
Почти неусетно безспирно вилнее.
Отнася ме нейде. Вървя замечтана…
А образът твой… въобще не бледнее…
Веси_Еси (Еси)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Еси All rights reserved.

Random works
: ??:??