6.10.2017 г., 0:12 ч.

Инат 

  Поезия
1127 12 24
Инат се оказа май онзи стар спомен –
загнезден дълбоко в душата, дълбае,
и някъде там, в своя свят вероломен,
нехайно уж тласка сърце да мечтае.
И рови без милост в дълбоката рана.
Почти неусетно безспирно вилнее.
Отнася ме нейде. Вървя замечтана…
А образът твой… въобще не бледнее…
Веси_Еси (Еси)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еси Всички права запазени

Предложения
: ??:??