Nov 20, 2019, 4:14 PM

Инат

  Poetry » Other
882 1 0

Пак ще спим разделени,
пак се сърдим на смени
и отново, отново инат.
Не, не сме съвършени,
трудно правим промени
в построен в себелюбие свят.

 

Но кажи ми открито,
не напук упорито,
ти запита ли себе си сам,
нейде някъде скрито
обич-пламъче свито,
във душата си пазиш ли там?

 

Ако има го още,
то в последващи нощи
пак едно ли легло ще делим?
Да забравим за снощи,
аз бях зла, но и лош – ти,
но нали няма огън без дим!

 

Има смисъл в раздора,
и в скандала, и в спора,
щом след него отляво боли.
Ние просто сме хора
и напомня Пандора,
че се чувстваме още, нали!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Гечева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...