Feb 12, 2008, 8:29 AM

Индивид

Poetry

678 0 11

Разливах вместо вино - думи
в кръчмата живот.
Разлайвах кучета бездомни
сред стадото народ.
Трошах издигнатите норми -
стена без светлина.
Безстрашен бях, добре се борих.
Виновен без вина.
След глухата ми равносметка,
света не стана тих.
Плетях с писалка трудна плетка
и я превръщах в стих.
Но повали ме рикошета
от моите слова.
Не всичко, дето всъщност свети,
е с бяла светлина.
Бавно се превръщам в яма
с фекалии от бит.
Дали съм жив или ме няма?
Не! Аз съм индивид!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Индиана (Криси)

Да, си, и то какъв!!!!

2008-02-18T19:13:41+02:00
valshebnica (Боряна Събева)

Браво, Вальо! Отново силен и вълнуващ стих! Поздравления!!!

2008-02-15T17:37:06+02:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

"Не всичко, всъщност дето свети
е с бяла светлина" - невероятен си! Аплодисменти!!!

2008-02-12T13:53:06+02:00
Човек (Анна Станоева)

Индивид-индивидуалист
Браво, Вальо! Отново чудесен стих!!!

2008-02-12T12:11:35+02:00
Магинка (Магдалена Рашева)

Дълбок и смислен стих!
Заинтригува ме!

2008-02-12T11:12:27+02:00