Индивид
Разливах вместо вино - думи
в кръчмата живот.
Разлайвах кучета бездомни
сред стадото народ.
Трошах издигнатите норми -
стена без светлина.
Безстрашен бях, добре се борих.
Виновен без вина.
След глухата ми равносметка,
света не стана тих.
Плетях с писалка трудна плетка
и я превръщах в стих.
Но повали ме рикошета
от моите слова.
Не всичко, дето всъщност свети,
е с бяла светлина.
Бавно се превръщам в яма
с фекалии от бит.
Дали съм жив или ме няма?
Не! Аз съм индивид!
в кръчмата живот.
Разлайвах кучета бездомни
сред стадото народ.
Трошах издигнатите норми -
стена без светлина.
Безстрашен бях, добре се борих.
Виновен без вина.
След глухата ми равносметка,
света не стана тих.
Плетях с писалка трудна плетка
и я превръщах в стих.
Но повали ме рикошета
от моите слова.
Не всичко, дето всъщност свети,
е с бяла светлина.
Бавно се превръщам в яма
с фекалии от бит.
Дали съм жив или ме няма?
Не! Аз съм индивид!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
