Информатика
Понякога съм проста математика
и се разпадам до двоичен код.
Линейна в твойта автоматика,
съм частно в липси в период.
Отдавна нямам абсолютна стойност,
за теб отдавна интервал…
(Линейна в цялатата му стройност)
на алгоритъм, който си създал.
Клоня ли в нечия безкрайност
или в модула на твоите дни.
В лимеси. В една нетрайност.
Един бутон. И ме изтриваш ти.
Нима съм функция на любовта си -
на аксиома на една жена?
В масив натрупвам гордостта си,
а ти така не ме разбра.
Лъчът да бъда в твоето стремление
и производна винаги на същността ти.
Поисках не в бледо отражение,
в хистограма да превърнеш нежността ми.
Не знам в коя си директория
запрати ме да бъда статика.
Любими, тази предистория
не свършва само с информатика.
***
Сега съм вирус от плътта ти
и интеграл от твоя-моя аз.
Троянски кон на подлостта ми
на тъмно чака своя час.
Последна скоба ти оставям
в цикъла да ме затвориш ти.
Последна стойност ми подаваш –
остава мъничко да потърпим.
Въвеждаш скобата и бавно,
примигвайки доволно с очи,
програмата извеждаш на екрана
и чакаш всичко да върви.
Отдавна, скъпи, мен ме няма
и компилаторът не ме чете.
Мутирах във вирус на екрана -
а яростта по мрежите тече.
Опитът нима е неуспешен?
До тук с мен. С целия проект.
В изчисленията безпогрешен
оказа се изкуствен интелект.
Втори опит – безутешен.
Трети - може пък и да върви.
Скъпи, кодът ти, нима, е грешен?
Кодът ти, нима, гърми?
© Гери Иванова All rights reserved.
