Интервю
Във време на цени в повишение,
когато „брат за брата, не е брат",
наложи ми се, като допълнение,
да потърся втори доход - занаят.
Обяви много, а все не отговарям -
напред съм със години десетина.
Да бяха килограми, да ги свалям,
а те години - как да ги премина?
Но най-накрая офертата уцелих,
задоволяваща и двете страни -
„Приказки по телефон" намерих
и пише: „Няма граница в години"...
Ама си паднах точно на... „дупето",
дай ми на мене приказки да редя -
не остарява дух, нося в мен детето.
Отивам на мига условия да разбера.
Събеседване с шефа, както му е ред.
Една голяма сграда, всичко в блясък,
пред мен в очакване кандидатки пет,
а вътре интервю тече. Чувам крясък.
Може би приказка страшна се четеше,
явно това си бе подготвил кандидатът.
И аз приготвих, моята за друго беше -
червена шапчица как ходи из гората...
Редът дойде ми, треперех като за трима,
за първи път пред друг ще рецитирам.
Сама си пренаписах приказката в рима,
реших - пред нищо няма да се спирам.
„Червена шапчица броди през гората,
в ръката си тя носи кошница кафява.
Навред зелено, ухаят пролетно цветята,
едно откъсва, второ, трето... До забрава..."
„Стоп!" - чух глас, неприемащ възражение -
„Каква гора, какви цветчета и зелен фон?
Не става текста, използвай въображение,
импровизирай нещо, но с еротичен тон!"
- Еротика? В приказки за малки дечица?
Против морала е, против норми и закон!
А той ми се изсмя: „Голяма си умница!
Ти кандидатстваш за еротичен телефон."
04.03.2008г
© Анета Саманлиева All rights reserved.
