на Катя Динева
​​​​​​Заставаш като пред разстрел.И камерата се прицелва в теб.
В един безкраен тих предел трябва да отговори съвестта ти!
И въпроси с куршумен картеч пробиват наранената ти душа...
Нима в такъв слововъртеж истината ще тръгне боса и пеша?
И аз дочувам ласкавия ти глас, който ме помилва изведнъж.
В този спасителен за мене час:душата ми запя на шир и длъж!