Dec 10, 2024, 2:50 PM

Интервю

  Poetry
351 4 6

 

                     на Катя Динева 

 

​​​​​​Заставаш като пред разстрел.И камерата се прицелва в теб. 

В един безкраен тих предел трябва да отговори съвестта ти!

 

И въпроси с куршумен картеч пробиват наранената ти душа...

Нима в такъв слововъртеж истината ще тръгне боса и пеша?

 

И аз дочувам ласкавия ти глас, който ме помилва изведнъж. 

В този спасителен за мене час:душата ми запя на шир и длъж!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за Любими,Елка!🙏
    Благодаря за същото, Васка!🙏
  • Благодаря за коментара и поздравите, Дейна.1!🙏
    Благодаря за хубавите думи и оценката, Младен!🙏
    Посвещението е на журналистката Катя Динева от "Диана кабел"-Ямбол.Днес ме интервюира по повод предстоящото представяне на стихосбирката "Песента на Дъждосвиреца" в града.
  • Не познавам Катя Динева, но стихът ти посветен на нея е великолепен и нестандартен, Стойчо.
    Поздравяавам те за това творческо постижение!
  • Хубаво е да имаме до себе си такива хора, чиито думи стоплят душите ни.
    Хареса ми!
    Поздрави!
  • Благодаря за хубавите думи и оценката,Миночка!🙏

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...