Ranrozar
242 results
Ще бъда благодарен и тих:
дано се вместя в кратък стих!
Но днес мащабите са други...
Воюват съпрузи със съпруги!
И все пак, сънувам ли това, ...
  137  18 
***
Нежността ти отива
под тиха лунна светлина!
И аз от нея се опивам
и на живо,и в съня.
Ръце протягам за прегръдка ...
  176  27 
Не съм енциклопедия,
но древна трагедия
е отново на сцена
и живота оценя.
Днес друг е театърът- ...
  174  25 
...Аз знам, че стана светлина,
но нито знам сега къде си,
нито къде е светлината.
Хуан-Рамон Хименес
Ръцете ми са полюси различни. ...
  115  18 
Защото,
ако искаш да опазиш
едно племе:
създай му държава,
за да престане скитничеството ...
  192  10  31 
Сезоните на топли чувства
възкръсват тук и там...
Поклонници със жадни чувства
съзират пристан или храм!
Душите им изгарят в клади. ...
  177  17  31 
Сгушени под есенната стряха,
с надежда да се опазят от дъжда-
две врабчета тъй нежни бяха,
като зрители унесени от песента...
А може би-живееха с мечтата, ...
  154  30 
Душата ти е кръстопът
към изгревите на светлината.
Вървиш все още от плът
към свят далечен, необятен.
Небето мълчаливо те зове. ...
  138  16 
Като изпаднал в луд екстаз езичник
небето разкъса ефирната си риза!
Мълния удари и гръмен трясък
се стовари!Тревожен птичи писък
замря.И див вятър се втурна... ...
  135  23 
Подпрян на две копрали заник-
денят се срутва плавно,
в неудържим каданс изтлява.
Времето променя цветовете.
Кой би могъл да го възпре? ...
  149  10  20 
Написах няколко стихотворения -
ей-така: на шега!
Малко са ръбести,
недодялани,
убиват някак си ...
  136  21 
Тръгнах и намерих Джони,
тъй наречения Уокър скоч
да разхожда гайдата си пойна
по алеята на лунна нощ.
Викам, Джони, дай да те целуна, ...
  161  22 
> Светът приличаше на сън.
>
> Хуан-Рамон Хименес
Казваха,
че революция ...
  149  14  26 
Някой разчертава България
като шахматна дъска.
Някой разделя моята Родина
с черно-бели петна.
Този някой играе с моята фигура: ...
  143  24 
Отпивам от чашата свещена
на този изкушен живот.
И всяка глътка ме променя
под синкавия небосвод.
Намерих ли мечтаното отдавна? ...
  151  20 
На Младен Мисана
Въздържам се от клетвена любов.
Намирам в нея словото си пусто.
Не е ли тя екстравагантно лустро?
Затвор не е ли за обречен зов? ...
  157  13 
Тя е истинска, ако е мълчалива -
подобно стон от болка тлееща;
подобно огън, който не заспива
след поредната любовна среща.
Там вятърът разстила тишината. ...
  127  10  20 
Тиха е гората пак.
Есента ѝ носи мисъл
и предчувствие за сняг...
Тук ли стихове съм писал?
Утрото я осребри ...
  171  14  24 
"Не си достоен за перото ми!"-
дочух високо,нейде от Парнас
познат талант с божествен глас
да ме съди с ленна кротост.
"Не съм,не съм: какво да сторя?!"- ...
  148  27 
Защото мъртвите остават в нас...
Робърт Блай
Моите мъртви приятели
бдят над живота ми:
със светлите си погледи ...
  186  12  29 
Като въздишка на Вселената прииждам –
ту с тъга, ту с ярост непонятна:
докосвам върховете,
шептя в листа и длани,
клони кърша, ...
  176  17  28 
Там всеки влиза с надежда –
да спечели всичко; или повече,
отколкото ще загуби.
И накрая: фалирали илюзии.
Тук печели само Принцът. ...
  138  11  17 
Поръчах си Ноев ковчег--
по старите цени.
Новите не ме тревожат много,
но все някак трябва да живея!
Сега умирам бавно и блажено. ...
  177  26 
В памет на Андрей Германов
Есента е мимолетна
хубавица в този час.
Багрите ѝ многоцветни
стелят още лятна страст. ...
  203  12  27 
Защо разпваш душата ми
и в нея златни гвоздеи вбиваш?
Знаеш ли, как мигове възпяти
в спомени слънчеви преливат?
Знаеш ли,че плачат кристали ...
  250  15  30 
Презрението е тиха мълчаливост.
То е зефир-нежен, който отминава.
След него летен аромат остава
в душата, надарена с милост.
То не търси жадно отмъщение. ...
  223  10  25 
Щом Слави продължава
шумно да се убеждава,
че ни няма на терена:
кой за него го е еня?!
  191  20 
на Джени
Ти си мое юлско чудо,
родено в топлата мечта.
Зареяни, гълъбите любят
стряха,опазена в нощта. ...
  199  10  23 
Все не мога да реша:
колко да ви разкажа-
колко много грешах,
колко много отложих!
Колко много любов! ...
  190  17 
И ще дойдат дните на предела.
Край тях ще кретат нощи несподелени.
Небето отново пак ще ни повика –
душите ни ще полетят като птици...
Но бих могъл сред ятото да те изгубя! ...
  211  11  24 
в памет на Уолт Уитман
Пронизан съм от цялата ти строгост.
Смесица от мисъл,
болка и любов
в душата ми ...
  255  11  28 
Мои бели братя и сестри,
разцъфтели в бяла тишина,
пременени с бяла обич,
приемете бялата ми мисъл
с бялата ми питаща душа. ...
  185  24 
Да отворим душите си--
тия неведоми бездни,
във които,
колко радост
и мъка изчезнаха. ...
  171  16 
Виждам в очите ти болка –
огнена лава, стаена под пепел.
Няма да те питам, къде и колко
си живяла в мигове нелесни.
Няма да ровя в жар без зов. ...
  223  10  17 
Докато търси човек:
все още намира, все нещо губи
по пътя на живота нелек...
И мечтае за едната хубост –
да срещне тебе, любов! ...
  261  14  25 
Ти пътуваш. Ти си властна
в подножието на някой хълм...
Осветена от чувства прекрасни
пристъпяш тихо, мълчешком.
Но понякога си несподелена. ...
  236  16  24 
Те звънят в съня на кръвта,
когато сме заспали с невинна кротост.
Те кънтят в душите,
които в миг ги чуват и осмислят.
Паметта на миналото са – ...
  188  19 
Ден и нощ ще ме откриваш,
ту под люляк, ту в коприва.
Пий от мене с бавна глътка −
всяка глътка е и тръпка.
Май че нещо ти горчи? ...
  203  12  19 
Поздрав за участниците на срещата
в град Габрово 22/23 юни 2019 г.
Любовта е между нас:
изстрадана,жадувана надежда,
която търси тръпен час: ...
  206  12  18 
Два бряга - между тях река,
която между нас протича...
Кои ще могат да отрекат,
че с тебе още се обичаме?
Над нас облаче пълзи ...
  198  12  25 
Random works