Ranrozar
305 results
Който не знае да гововори:
да се научи да мълчи!
Вероятността да кажеш глупост,
е риск,но не за другия,а за теб.
Възрастта сама за себе си ...
  53 
Като всеки панаир,който продължава две-три седмици, докато търговци, занаятчии и джамбази си продадат стоката имаше и една негласна търговия...
Повечето богати и преди всичко знатни бегове търсеха наслада не само в сделки,но наддаваха за пехливаните, които са техните фаворити, купуваха сукно,атлаз и ...
  30 
На 08.09. за християнството е Рождество Богородично.
Всяка година от този, че и още две седмици след него ден в село Узунджово, Хасковско се започваше панаир!
И тръгваха кервани със стоки от всички посоки на османската власт. Коля от цяла Румелия, натоварени до канатите с атлаз, коприна, грънчарство ...
  48 
Родът на братята Александър и Станьо беше от едно село между Ески Заара и Хаскьой,както се водеше по турските документи преди Освобождението след Руско-турската война.
И те все още имаха и имат роднини там,но до 1908 година Стойчо Петров Станев и двамата му братя не си бяха идвали да посетят родител ...
  40 
Лето 1922 -ро от Христа...
Царство България след Ньойския диктат е под управлението на един младеж, наследил скиптъра на българските царе от абдикацията на Цар Фердинанд Първи...
На 3 октомври в Царството има нов цар-Борис Трети, а министър -председател е оня земеделски непокорник от село Славовица, ...
  49  12 
Миксират се нашите чувства:
"Любов и омраза" и си Шилер в изкуството!
Слънце изгрява - любов за живот!
Денят узрява в залезен плод.
Поглеждаш небето - луна сред звезди... ...
  89  12 
И така: бъдещият водач на низвергнатите и онеправданите маси,любителят на шармантните фрази,недоучил син на мливаря Станьо Стойчев, неговият единствен син в семейството ;в продължение на година си изкарваше прехраната в мелницата на баща си...като общ работник на кантара. Той теглеше чувалите на кан ...
  64 
"Разбрах, че в живота няма пълно щастие!
Животът ми е поредица от нещастия...Убивах, в Името на България, за да освободим братята и сестрите български от чужди власти и робства, а сега, каква ми се стовари, съдбо, изменчива и непредвидима!"
Стоеше Станьо Стойчев Петров и не проумяваше този изменчив ...
  75  11 
Единствен Господ ни лекува:
каквото сторим,туй ни се дарява.
Повикай обич, любовта е ехо !
И щедър жест е за труда успеха.
Умира болката и смъртта е близо. ...
  108 
на Андрей Андреев
Реди човекът черните бразди
и вижда как ще избуят пшениците.
Дано потта му народи
зърна за хората и птиците. ...
  146  17 
Минаха много събития през България. Къде доброназорно,къде "со малко кютек ",розенци влязоха в релсите на кооперирането...Е,вкараха непокорните по затворите и в лагерите, но Алафрангата преболедува временното състояние. Фронтоваците които се завърнаха,кой ранен,кой читав, започнаха оня древен ритъм ...
  121  16 
Септември е.
Лятото лежерно ляга
в скута на любовната палитра...
Една сезонна меланхолия,
която ще осмисли ...
  169  17 
Наоколо е тишина и мрак.
Живея сам в разкоша на пианото.
Любовта ми е жива страст...
Звезди отронват огнени послания!
Дочувам сърдечен апостроф: ...
  162  22 
"... няма нищо ново под слънцето... *"-тази сентенция от Еклесиаст :1:9 обобщава и оценява голяма част от живота преди и след нас.
Модата в обличането и начина на живот вървят ръка за ръка и са аксесоарна потребност в съвременната европейска цивилизация. Тази потребност нахлу в Османската империя пр ...
  115  13 
Човек поправя грешките си цял живот.
Докато е невръстен-грешките са по детски наивни и лесно простими.Но порасне ли, понякога са капитални,за да не кажа направо и трагични...
България сменяше правителства, монархът лавираше между Сцила и Харибда, но неутралитет се пази със силна армия!
Откакто Адолф ...
  129  17 
Беше есента на 1939 година, когато се уволниха от казармата двамата акрани Петър Филипов и Иван Стойчев...
Иван служеше в 4-ти конен на Н.В.Цар Борис Трети полк в Ямбол, откъдето след полагане на клетвата, бе командирован в София, за да завърши с отличие Школата за санитарни подофицери към Централна ...
  115  12 
-Докторе,помниш ли откога ме гиздосаха с този етикет: Алафрангата? Щото, аз няма да забравя тридесет и девета година...
Петър Филипов получи неочаквана вест, която беляза живота му до края на дните му.Баща му, този благ човек, който мечтаеше да изучи сина си за агроном и го беше пратил в Земеделскот ...
  158  21 
Няма го оня зелен равналък. Пойните певци и щъркелите се събраха в един устрем на юг и Тракия, заслушана в тяхното прелитане все повече узряваше с цветовете на носталгичната си умисъл за плод.Идеше време за гроздобер, а нощите взеха да докарват хлад, бостаните бяха "баберкувани" и каруци с дини,пъпе ...
  114  12 
Тракийското поле бавно и някак неусетно позлатява до слънчогледово, заедно с царевичака и сламата от наскоро ожънатите ниви,прегорялата трева и овошки, салкъми,наред със стройните тополи ...
-Клони към есен, жлътнахме се вече...До вчера търсехме сянка за отмора, а сега сме петимни за припек...И нощи ...
  128  19 
Лятото се изнизва ден след ден, като зърната на кехлибарена броеница...
На Успение Богородично, селото светеше празнично пременено.
В двора на църквата "Света Петка Българска" от рано утро, клисарят Стамен премел двора,заедно с три-четири жени почистваше църковната утвар под мълчаливия,но повече бла ...
  143  19 
Такааа-рече Алафрангата:сборът наближава, ще има як пехливанлък в четири категории, щедри дарове за победителите, я, да ви попитам нещо!
Всеки божи ден децата от Горната махала и другите от Долната посрещаха овцете ,които пастирите на стада прибираха в селото по залез слънце.
Те тогава, Петър Алафра ...
  139  12 
Към нас,децата, Алафрангата питаеше небивал интерес. С неговата благоверна имаха едно момиченце на нашите години.
Село Роза, освен че беше с най-голямо землище в Ямболска околия и броеше към три хиляди население.
Наближеше ли Петковден, една забързана веселост напираше в душите и сърдечни надежди гр ...
  199  32 
А,наше село ли?-те го бе,тего!-рече Петър Алафрангата и посочи на юг от Ямболския пазар,гдето пролет и есента дохождаше цирк "Балкански "и съпътстващите го "Виенско колело ",десетина сергии със зрелища от различно естество.
Петър Алафрангата е от село Роза,голямо село,сладкодумец,местен зевзек и над ...
  266  33 
На Иван
Какъв пламък в очите
е отразен в твоите картини!
Дори на небето лъчите
засяват жажда в мнозина. ...
  158  21 
Живея между два акорда -
паузи сърдечна тишина.
Любовта пулсира по клавишите
и звуци капят с есенна носталгия...
От всеки такт душата ми сияе. ...
  176  20 
Всички чаши изпитват жажда...
Габриела Мистрал
Ти,чаша притихнала и нежна
в желанието да опазиш светлината
на изстраданите и красиви дни... ...
  215  13  27 
Денят се сепна изведнъж,
като задрямал клошар на площада.
Подобно манна:топъл дъжд
дари небето, Боже, за пощада!
Бяхме закопнели за вода, ...
  190  24 
В памет на Велика Георгиева
Птици пеят, утрото възнасят.
Старата жена въздиша.
Слънцето й връща лятото,
когато със мъжа си се сгодиха. ...
  157  11  16 
Е, в края на краищата, мила;
това не е краят на света!
И мама била е така родила:
с мъки - в името на любовта!
А после? Не му мисли за после... ...
  131  13 
Дяволският танц начена.
Струните на моята душа
пулсират лудо в тишината
разсечена от мълнията-лък
под който падат разпилени ...
  166  20 
Достатъчно е да ме желаеш.
Словото ще те осмисли.
Светлина ще те събуди
и простори ще разкрие
любовта към целостта ми. ...
  122  14 
Вече съм лирик!
Докосвам...с нежен език.
  196  19 
...пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила.
Николай Лилиев
Пеперуди, пеперуди -
дълги нощи на крака! ...
  288  22 
Умря моята вечност
и аз бдя над нея...
Сезар Валиехо
Жената на моя баща любовно гледа
от снимката на минали години. ...
  193  21 
В памет на Емилиян Станев
Когато утрото се въззема
и знак е първата зора,
той по своя път поема
през неоскърбената роса. ...
  222  18 
Стоя с очи приковани
в твоите топли очи.
Два лъча-слети лъчи,
които душите приканят.
Раздялата е неизбежна. ...
  214  18 
Всеки сам си носи кръста.
И всички по различен начин.
Едни с коне и оръженосци.
А други на естествен ход.
Повярвайте си силни хора! ...
  197  15 
Робството живее още в нас.
И го възпяваме епично...
"Чичовци-те" шепнат в екстаз
колко го обичаме поединично.
Докато не дойде някой филм, ...
  188  15 
Въздухът ухае виолетово.
Романтика през юли споделена...
Една жена с тъга зад воала
отседна като сянка уморена.
И в този миг учудено съгледах, ...
  189  10 
В условията на тази възраст, съм длъжен да декларирам, че съм заразоносител!
Страдам от Синдром на придобита любовна недостатъчност...
РЕТРОСПЕКЦИЯ
След толкова прегръдки -
оцелях! ...
  176  13 
Random works
: ??:??