Ranrozar
542 results
Приеми ме като залък.
Една съдба оцеляла в годините.
Приеми ме като вино,
отпито на Тракия в градините.
Приеми ме с носталгия, ...
  66 
Силата на словото е тайнство.
То възкресява или убива.
Над нас са звездните пространства.
Под нас земята не заспива.
В нея греят светли чувства. ...
  67 
Етносите в една империя с годините толкова сближават традиции и обичаи, че един турски годеж или сватба, както и тези на българите от Горна Тракия са обединени от общата радост и надежда за продължаване на рода, за взаимопомощ и не без мисли за икономически и властови интереси.
Да се женят имотни с ...
  121  10 
Северната светлина!
Тя иде, за да нарисува
цветовете на деня...
Но понякога тъгува.
Наслагва чувствен колорит ...
  95 
От риданията на небето
безброй сълзи към тебе падат.
И само някакви поети
в словата неразбрани страдат.
А ти ни даваш всичко свое: ...
  70 
в памет на Атанас Далчев
Не искам да словославя под скръбни знамена.
Завещаното остава в паметните времена.
Ще ни следват безоки войниците на Цар Самуил...
Показната жестокост е стар ромейски стил. ...
  58 
Нищо ново.Все още треви и дървета
поздравяват вятъра и с плодовете си
пазят живи спомени за нас,хората...
Нищо ново--буря завихря скандална
любов в душите.Небето е огледално ...
  73 
"Няма безплатен обяд!"
Това от древността битува.
Родени голи в този свят:
със слънце и звезди пътуваме.
"Няма безплатен обяд!" ...
  151  15 
в памет на Таньо Клисуров
Сетните остатъци на залеза
потъват неусетно в хоризонта.
Душата ти, възвисена и опалена,
лети със крилете на спомена...
  63 
След като намерих Джони,
тъй наречения Уокър скоч,
през антракта взех и тоник
с джин. Ех, че е лунна нощ!
Джени, защо ли ме опиваш ...
  87 
Денят събира слънчева оскъдност.
Паркът още помни птичи гласове.
И на хората – така ни беше отсъдено,
спомени да носим, бъдност да зовем.
Все посрещаме-изпращаме любови. ...
  115 
Добре дошли!Добре дошли при нас
в града на Богинята Диана!
Нашепват пролетни ухания с глас,
щом сезоните жадуват смяна!
Добре дошли в Тракийската низина! ...
  100 
И пак посрещам сам нощта.
Тя ми е любимата в безсъние.
Истината не искам да спестя
за утрешния ден от разстояние.
Нима това е проекция с мечти: ...
  67 
на Ивайло Петров-дърворезбар
Ти попадал ли си тайно в безизходица от срам?
Значи, тръгваш случайно,не където трябва,сам.
И потъваш в обкръжение на изкусителни жени!
Мъжкото ти задължение не иска да се промени. ...
  99 
Щастлив бил Хасан бей.
Воювал в Кримската война. Останал жив. Млад бил в тази война.Воювал смело като билюкбашия*.Войната свършила благоприятно за турския Падишах*. Хасан бей бил възнаграден от Негово Величество с поземлено владение в Горна Тракия.
Животът бил пред него!
Българската рая в имота му б ...
  196  17 
***
Небето изведнъж горчиво заплака...
И хората потърсиха топла сушина.
Надвесени са облаците над Тракия.
Нима утеха живее в стъжена душа?
И аз приемам всеобщата ни участ, ...
  91 
Нощта ще ни закриля със звезден балдахин:
в тази нова пролет под него с теб ще бдим...
Ти ще си далече.Пък аз без тебе ще съм сам
под небето вечно,в разкоша на лунния храм!
За тебе ще се моля,за твоята жадувана любов, ...
  104  11 
Група : ОТНОВО
Песен : Покана
Текст : Стойчо Станев
Музика : Павел Станев
Аранжимент : Група ОТНОВО ...
  557  16  46 
Да отворим душите си –
тия неведоми бездни,
. във които,
колко радост
. и мъка изчезнаха. ...
  89  10 
От мисълта за свобода
до чувството,че те обичам;
от радостта да полетя
и запея песен птича:
днес пространствата менят ...
  155  15 
в памет на Яворов
Вятър вейне--
звън разлее
над земята глас.
Гръм удари-- ...
  227  14 
Ида си, мамо, сутринта, май рано...
Слънце ме срещна, мило засмяно.
Гимнастика правя на меко възглаве
с мисъл за либе: какво ли прави?
Както мечтая, тъй и заспивам, ...
  235  16 
Идват нови времена.
(А старите,какво ще правят?)
Руши се старата стена
на понятия за гранични държави.
От наследената ни чест ...
  131  11 
Загубил чувството за светлина,
живея с надеждата за среща,
с която мрака да сменя
и преброя стъпките си грешни.
Колко пъти в дните си греших? ...
  167  16 
Нима мигове--заблуди
будят часове различни?
Този цикъл пълнолунен
шепне с устни на обречен.
Току облаци се юрнат! ...
  220  14 
в памет на д.ф.н.Стефан Чирпанлиев
Дали прехласнат ослепях
или се смениха цветовете?
Забравили за земния си грях
небесата ароматно светят. ...
  166 
на Павел
По петолинията на живота
за тебе песента звучи.
И капят музикални строфи
за посветените души. ...
  203 
Спиралата на дните криволичи
към това което сме обичали;
остава в паметта ни млада,
като нежна рана без пощада.
Все още слънцето душата топли. ...
  117 
Колко много белота в цветовете излинели!
От пожари есента стихна в мислите ми бели.
Чувствата ми изтерза! Изтерзаното е милост.
Нали бялата бреза в самотата търси сила?
Чуй как в нейната душа сънно стенат трели! ...
  191  14 
в памет на дядо Станьо Стойчев
Ревниво пазя портфейла на дядо!
В него живеят спомените стари.
Там дядо носи буйната си младост,
живяла по фронтове и пазари. ...
  144 
Важен е сигналът на съдията –
от началото до края на мача.
Остава да се любуваме на играта,
за нея зрителите с надежда чакат.
Ще има сблъсъци безмерни ...
  166  15 
на Сашо Дончев
На таланта трудно се прощава.
Навярно, защото е невинен.
Нима на любовта е нужна слава
или някаква си там сервилност? ...
  144  11 
Те търсят в далечната чужбина
нишката на златни блянове.
Един или два пъти в годината
се връщат, за да чуят чанове.
Останалото време, там, далече ...
  173  16 
Децата опрощават всичко.
Или почти.
Когато бях дете,
не съзнавах,че
виновните живеят ...
  171 
Денят е безпощадно ясен.
Нощта будува до ранни зори.
Някакво загатнато щастие
в душите иска да се примири.
И утрото тръгва пак с лъчите ...
  137  15 
Запленен от природните догадки
на съзерцателни копнения,
като дете захласнато все крача-
чужд на чуждо олицетворение.
Там ме зоват вихри подмолни, ...
  124  11 
И накрая ще сме победени
от нелепите въпроси-
аз към тебе,ти към мене
отговорите си ще носим.
Дълго преди тях ще има ...
  232  11  23 
на Пламен Станев
Докоснали предела на мечтите:
останахме без мисли за предел.
Почти не съзерцаваме звездите
сред хаоса на земната си цел. ...
  138 
На Недка
Нима си миг от спомен тъжен,
останал завинаги в Иберия?
Затворени в изящна окръжност
чувствата жадуват за галерия. ...
  159  10 
Много красота видях в този кратък живот.
Песни с птиците пях; и зреех от дърво в плод.
Над тази зелена трева и в това синьо небе:
по пътя на висок превал-ти ли си или не бе?
Търсих те в жадуван рай, но си загадка за мен... ...
  172  13 
Random works
: ??:??