Jul 17, 2023, 1:37 AM  

Интимни миниатюри 

  Poetry
419 20 18

ЗАД  МИГЛИТЕ ГРИМИРАНИ СЪС СИВИ ДНИ

 

 

Изникваш ти, отломка от потайност,
зад миглите гримирани със сиви дни,
последен рейд на нямата случайност
в тунела тънък на лъча небесносин.  

И моите хронични блянове те ваят -
сърдечна скулптура в притихнал океан.
Звезда родила се от погледа разкаян
на юношата прокълнат да бъде сам.

 

 

 

 

 

ЗАД ГЪРБИЦАТА НА НОЩТА

 

 

Разсече влакът любовта ни на перона
по-леден от айсберг дори.
Сълзата ти разсечена остана.
Ръката махнала за сбогом
зад гърбицата на нощта се скри.
Два призрака забравени от времето
безмълвни още там стоят...
Прегърнати и втренчени,
с ръце отчаяно преплетени
сред прилива на восъчната скръб.

 

 

 

 

 

EVERMORE

 

 

Дели ни океан, дели ни време
и може би фаталното различие.
Логичното е просто да си Never,
не името, което не изричам.

А ето, тръгнал съм срещу съдбата
да наруша природните закони.
Христос у мен ме води по водата,
наместо образа ти да прогони.

Привиждам те - една еличка,
изправена безкрай далечината.
Душата ми е толкова самичка,
че ще измина пътя по водата.

 

 

 

 

ВЕЗУВИЙ

 

 

В съня на тревите докосвам
безсмъртните твои коси.
И галиш лицето ми с косъм
отлъчен от вятъра тих.

Кажи ми дали ще достигна
до твоето нежно лице,
когато светът е изригнал
вулкан вкаменен - без сърце.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Как да не те запомни човек толкова многообразен! ?
  • Браво! Отнасяш ме на някъде, далече, в онзи свят красив, далечен. Написан стих! А аз си мисля, че мигът е вечен!
  • Думите са излишни,поздравления,Маестро!!!
  • Настръхвах след всеки ред!
    Чиста и натурална поезия!
    Младене!!!
  • В тези миниатюри всъщност се откроява едно майсторското усъвършенстване на поетическите форми и спецификата на лирическия език. В тях човек може да засити емоционалния глад си глад за духовно извисяване в материалния ни свят. Сред редовете, утолявам моята жажда за поезия, откривайки в автора един рицар на мерената реч, пред когото благоговея!...
  • Чета, затаила дъх и с възхита! Поздравления, Младене!
  • Сърдечно ви благодаря за прекрасните коментари: Кремена, Таня, Стойчо, Бени, Петя_Ал, Дани, Сенилга, Антоанета, Миночка, Елка, Латинка Златна. Дълбоко съм трогнат! Благодаря ви също и за високите оценки за Интимни миниатюри. Благодаря и на поставилите в Любими: Кремена, Таня, Стойчо, Бени, Петя_Ал, Дани, Mitvans (Иванъ Митовъ), Антоанета, Миночка, Morgiana (Nadya), Елка, Латинка Златна. Бъдете здрави, щастливи и вдъхновени!
  • "Христос у мен ме води по водата,
    наместо образа ти да прогони."
  • Великолепна лирика, която спира дъха! Поздравления, Поете!
  • Всички са прекрасни, Младен! Извира космическа енергия, която обладава душата и се докосва до струните на сърцето със синия лъч на всемира. Създава усещане, за безкрайна и чиста любов, за чувства, които стоплят живота. Благодаря ти, за доставеното ми удоволствие! Аплодирам!
  • Всяка от тези миниатюри ми носи огромна насада.
    "А ето, тръгнал съм срещу съдбата
    да наруша природните закони." - рушиш не само природните, но и всички утвърдени закони, защото си различен, издигнат над масите.
  • "Душата ми е толкова самичка,
    че ще измина пътя по водата" -

    Душа моя так одинока, что запросто
    Я с ней пройду по воде

    Отчаянная разлука..., очень образно!
  • Поетичния ти изказ е Вселена, Младене! Всяка една от поетичните миниатюри не е просто римувана мисъл, тя е многопластово, дълбоко преживяно чувство, пресъздадено с великолепни метафори. Възхитена съм отново!
  • Думите са излишни.
  • Младене, неизчерпаем си...
    Остави ме без дъх и без думи... Възхитена!
  • Лирични късове от златни спомени...
    "Христос у мен ме води по водата,
    наместо образа ти да прогони."
    Поздравления,Младен!
  • Много, много силен стих!!!
    Поздравления, Маестро!!!
  • " когато светът е изригнал
    вулкан вкаменен - без сърце"... "твоето нежно лице" Много силни миниатюри!
Random works
: ??:??