Интимни миниатюри
ЗАД МИГЛИТЕ ГРИМИРАНИ СЪС СИВИ ДНИ
Изникваш ти, отломка от потайност,
зад миглите гримирани със сиви дни,
последен рейд на нямата случайност
в тунела тънък на лъча небесносин.
И моите хронични блянове те ваят -
сърдечна скулптура в притихнал океан.
Звезда родила се от погледа разкаян
на юношата прокълнат да бъде сам.
ЗАД ГЪРБИЦАТА НА НОЩТА
Разсече влакът любовта ни на перона
по-леден от айсберг дори.
Сълзата ти разсечена остана.
Ръката махнала за сбогом
зад гърбицата на нощта се скри.
Два призрака забравени от времето
безмълвни още там стоят...
Прегърнати и втренчени,
с ръце отчаяно преплетени
сред прилива на восъчната скръб.
EVERMORE
Дели ни океан, дели ни време
и може би фаталното различие.
Логичното е просто да си Never,
не името, което не изричам.
А ето, тръгнал съм срещу съдбата
да наруша природните закони.
Христос у мен ме води по водата,
наместо образа ти да прогони.
Привиждам те - една еличка,
изправена безкрай далечината.
Душата ми е толкова самичка,
че ще измина пътя по водата.
ВЕЗУВИЙ
В съня на тревите докосвам
безсмъртните твои коси.
И галиш лицето ми с косъм
отлъчен от вятъра тих.
Кажи ми дали ще достигна
до твоето нежно лице,
когато светът е изригнал
вулкан вкаменен - без сърце.
© Младен Мисана All rights reserved.
