ЗАД МИГЛИТЕ ГРИМИРАНИ СЪС СИВИ ДНИ
Изникваш ти, отломка от потайност,
зад миглите гримирани със сиви дни,
последен рейд на нямата случайност
в тунела тънък на лъча небесносин.
И моите хронични блянове те ваят -
сърдечна скулптура в притихнал океан.
Звезда родила се от погледа разкаян
на юношата прокълнат да бъде сам.
ЗАД ГЪРБИЦАТА НА НОЩТА
Разсече влакът любовта ни на перона
по-леден от айсберг дори. ...