Интимно лято
При мене любовта дойде без виза!
Усети я сърцето изведнъж,
през дюните, когато в тях заслиза
неземен, като в приказките, мъж.
Пристъпяше със полъха на здрача
над пясъка, до болка сгорещен,
а слънцето - търкулната погача --
изпиваше водата с дъх солен.
Презморски ветрове за миг ли спряха?
Вълна ли укроти се в своя бяг? --
Отби се тук под сенчестата стряха
на моя неизследван, стръмен бряг.
Вълните с бреговете се целуват
под крясъка на птичите ята,
а в пристана ми вече тържествуват
платната на доплавала мечта.
Там, в сянката на цитрусови арки,
сред пясъците сетих първи път
целувките ти, тръпнещи и жарки,
прегръдките ти, секващи дъхът ...
А после песъчинките под душа
от тялото ми струята изми.
Остана любовта. Не ме напусна.
И никога не ми изневери.
И спомен в мен от лятото остана:
сърфираш по вълните в капки цял,
но в сушата те връща океана,
на ласките му щедри засиял ...
И днес, когато в стаята ми влизаш,
(ти вече си с прошарени коси)
все виждам те в адамовата риза
и лятото във капки да блести.
И както при онази първа среща
нахлуваш неочаквано, тъй лих! ...
Момичето с целувката гореща
възкръснало е в късния ми стих.
© Иван Христов All rights reserved.
