M1234567891 (Миночка Митева)
432 13146
Oct 23, 2012, 11:22 AM

Ирония на съдбата 

  Poetry
594 0 6

Ирония на съдбата

 

Видях го тогава, беше отдавна,

съвсем невръстно дете,

с палто до колене, шал на главата,

подарени от благородно сърце.

 

Застана  до мене малко смутено,

подкара количка с дърва,

пързаля крачета по снежното стреме

на живот, пропит от тъга.

 

Вятърът свири в юмручета хладни,

кървави струйки  се стичат,

от съдбата коварна миг да открадне,

жадно го искат очите.

 

На  ъгъла свети съвсем нова сграда

с портиер - същински велможа,

детето задъхано ръчички протяга...

и чува отсреща - не може...

 

Снежинки танцуват танца си зимен,

превръщат шала в калпак,

градът му намига с очи полуживи

и отново потъна във мрак...

 

Видях го сега… покрай мене премина

Лимузина с бели цветя,

широко вратата отвори и стисна -

приятелски мойта ръка.

 

© Миночка Митева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много хубаво написано Миночка.Благодаря за всичко,за топлото отношение което имахте към мен.Аз обичам искрените и добри хора,защото самата аз мисля,че съм много искрен,добър и откровен човек.Желая Ви от сърце много щастие и успехи.Аз напускам сайта завинаги.Ще Ви оставя моя телефон-052-751985.Ако искате обадете се.
  • Харесах!
  • Харесах!
  • усмивката на съдбата
    хубаво!
  • Класически пример за ирония на съдбата,Миночка!Много хубаво написано!Браво!
    Поздрави от мен!
  • поздравления!
Random works
: ??:??