Ирония на съдбата
Видях го тогава, беше отдавна,
съвсем невръстно дете,
с палто до колене, шал на главата,
подарени от благородно сърце.
Застана до мене малко смутено,
подкара количка с дърва,
пързаля крачета по снежното стреме
на живот, пропит от тъга.
Вятърът свири в юмручета хладни,
кървави струйки се стичат,
от съдбата коварна миг да открадне, ...