Исихия
на Филип
Тази луда любов, от която липите разпукват
свойте малки цветчета със медено-жълт аромат,
калиграфски изписва по мен най-красивите букви
и изпълва сърцето ми с нежност, омая и цвят.
Тази късна любов, от която листата опадат
с тихи ронещи вопли по мокрия пуст булевард,
нежно гали със думи и литва душата ми млада
към китарата, плачеща вън с белокосия бард.
Тази вечна любов, дето чувствата фини заприда
във изгарящи страсти и в люлка от обич приспа...
Тази точно любов... Нека, Господи, с нея си ида -
премаляла от цвят и от трепети. Дъх от липа.
© Мая Попова All rights reserved.
Прекрасно!
