Иска ми се времето назад да върна.
Да забравя как със всяка твоя дума
влюбвах се във теб.
Как със мъка устоявах на един твой
малък жест.
Как скандалите прощавах и преглъщах
ден след ден.
Прегръдките ми бяха недостатъчни.
Сълзите ми наричаше фалшиви.
Знам, не мога времето назад да върна.
Но вярвам, времето ще излекува
моето изстрадало сърце!!!!!
© Александра Николова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
