Mar 23, 2005, 11:11 AM

исках,но не мога

  Poetry
1.6K 0 1
Пожертвах всичко за теб, себе си дори.
За тебе тихо плачех нощи и дни,
пред теб стоях с поглед студен,
а сърцето плачеше вътре в мен.

Исках да скрия болката голяма
и всичко между нас да забравя,
но, повярвай ми, не е лесно,
щом за теб си мисля често.

Искам да съм силна
и теб да превъзмогна,
искам да те забравя,
но без тебе аз не мога.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...