Искам наградата
Стоя сама на скалата и чакам сълзата...
Чакам с болезнено желание
и търся упование в смъртта.
Жена лежи безпомощна, стене, крещи,
но изходът е вечността.
Дали ще застигне и мен -
разчитам само на алчността.
Алчността, целяща живота да бъде мой,
мой, без болестта.
Болестта, която изпива душата на земята -
глупостта.
Защо тя върлува тъй ядно из света?
Не знае компромис, не знае пощада
дори за нощта.
Стоя и чакам да дойде промяната.
Стоя и искам наградата.
Наградата за верността.
Но защо да я чакам, щом е тъй малка в далечината?
Това на мен не носи удоволствие,
само искам да достигна целта.
Господи, къде ме остави?
На кръстопътя между живота и смъртта?
На пресечката на реалността и лудостта?
На моста между щастието и жалостта?
Защо избра мен, която иска от всичко?!
Защо избра ден, който го предлагаше скришно?!
Стоя сама и мразя и теб, и живота си.
Стоя сама и зова Аид към леглото си.
Стоя и гледам красотата,
стоя и мечтая за свободата.
Сълзата пада в бездната устремена,
заедно с душата ми обезобразена...
Чакам с болезнено желание
и търся упование в смъртта.
Жена лежи безпомощна, стене, крещи,
но изходът е вечността.
Дали ще застигне и мен -
разчитам само на алчността.
Алчността, целяща живота да бъде мой,
мой, без болестта.
Болестта, която изпива душата на земята -
глупостта.
Защо тя върлува тъй ядно из света?
Не знае компромис, не знае пощада
дори за нощта.
Стоя и чакам да дойде промяната.
Стоя и искам наградата.
Наградата за верността.
Но защо да я чакам, щом е тъй малка в далечината?
Това на мен не носи удоволствие,
само искам да достигна целта.
Господи, къде ме остави?
На кръстопътя между живота и смъртта?
На пресечката на реалността и лудостта?
На моста между щастието и жалостта?
Защо избра мен, която иска от всичко?!
Защо избра ден, който го предлагаше скришно?!
Стоя сама и мразя и теб, и живота си.
Стоя сама и зова Аид към леглото си.
Стоя и гледам красотата,
стоя и мечтая за свободата.
Сълзата пада в бездната устремена,
заедно с душата ми обезобразена...
© Рен Леан All rights reserved.
