13.11.2008 г., 20:14

Искам наградата

605 0 1
Стоя сама на скалата и чакам сълзата...
Чакам с болезнено желание
и търся упование в смъртта.
Жена лежи безпомощна, стене, крещи,
но изходът е вечността.
Дали ще застигне и мен -
разчитам само на алчността.
Алчността, целяща живота да бъде мой,
мой, без болестта.
Болестта, която изпива душата на земята -
глупостта.
Защо тя върлува тъй ядно из света?
Не знае компромис, не знае пощада
дори за нощта.


Стоя и чакам да дойде промяната.
Стоя и искам наградата.
Наградата за верността.
Но защо да я чакам, щом е тъй малка в далечината?
Това на мен не носи удоволствие,
само искам да достигна целта.

Господи, къде ме остави?

На кръстопътя между живота и смъртта?
На пресечката на реалността и лудостта?
На моста между щастието и жалостта?

Защо избра мен, която иска от всичко?!
Защо избра ден, който го предлагаше скришно?!

Стоя сама и мразя и теб, и живота си.
Стоя сама и зова Аид към леглото си.
Стоя и гледам красотата,
стоя и мечтая за свободата.


Сълзата пада в бездната устремена,
заедно с душата ми обезобразена...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рен Леан Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • хареса ми,но никога не губи надежда и не се предавай!Смъртта не е единственото решение!В този живот човек трябва да се бори с зъби и нокти за да оцелее!!!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...