Искам наградата

13.11.2008 г., 20:14 ч.

Поезия

457 0 1

Стоя сама на скалата и чакам сълзата...
Чакам с болезнено желание
и търся упование в смъртта.
Жена лежи безпомощна, стене, крещи,
но изходът е вечността.
Дали ще застигне и мен -
разчитам само на алчността.
Алчността, целяща живота да бъде мой,
мой, без болестта.
Болестта, която изпива душата на земята -
глупостта.
Защо тя върлува тъй ядно из света?
Не знае компромис, не знае пощада
дори за нощта.

Стоя и чакам да дойде промяната.
Стоя и искам наградата.
Наградата за верността.
Но защо да я чакам, щом е тъй малка в далечината?
Това на мен не носи удоволствие,
само искам да достигна целта.

Господи, къде ме остави?

На кръстопътя между живота и смъртта?
На пресечката на реалността и лудостта?
На моста между щастието и жалостта?

Защо избра мен, която иска от всичко?!
Защо избра ден, който го предлагаше скришно?!

Стоя сама и мразя и теб, и живота си.
Стоя сама и зова Аид към леглото си.
Стоя и гледам красотата,
стоя и мечтая за свободата.

Сълзата пада в бездната устремена,
заедно с душата ми обезобразена...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

sunshine_93 (Мила)

2008-11-19T19:18:48+02:00

хареса ми,но никога не губи надежда и не се предавай!Смъртта не е единственото решение!В този живот човек трябва да се бори с зъби и нокти за да оцелее!!!