Не искам
да те обичам вече.
Не искам
за тебе аз да страдам.
Не искам
ти за друга да се бориш.
Не искам друга
тебе да докосва.
Аз искам
да не помня нищо,
свързано със теб.
Но не мога
теб да те забравя.
Обичам те,
не мога да се боря
с тези чувства,
тъй красиви и едновременно
горчиви.
Не искам без тебе
да живея.
Животът ми без теб
е като слънце в лед,
обгърнато със мрак и студ.
Върни си,
ела при мен
като слънчев лъч през
зимен ден.
© Ели All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
