Не искам
да те обичам вече.
Не искам
за тебе аз да страдам.
Не искам
ти за друга да се бориш.
Не искам друга
тебе да докосва.
Аз искам
да не помня нищо,
свързано със теб.
Но не мога
теб да те забравя.
Обичам те,
не мога да се боря
с тези чувства,
тъй красиви и едновременно
горчиви.
Не искам без тебе
да живея.
Животът ми без теб
е като слънце в лед,
обгърнато със мрак и студ.
Върни си,
ела при мен
като слънчев лъч през
зимен ден.
© Ели All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
