Ела в стиха ми като гълъбица.
Кацни на съществителното горе.
Запей ми влюбено, нали си птица,
а птиците за песен не се молят...
Нека те усетят всички думи,
които от гласа ти ще потръпват.
Да заклокочат, сякаш че Везувий
от плещите си камъни ще смъква...
Аз няма да ти преча в песента.
От тишината имам страх душевен.
Затвори ли се нечия врата
усещам се ненужен, непотребен... ...