Искам, преди да си замина
Искам да спре да бъде блудкаво в устата,
искам да бягам с дивите коне,
да мога някога да ходя по водата,
да скъсам на времето сивото перде.
Вятърът по света да ме люлее,
жарко слънце в косите да гори,
на нов език сърцето да запее
и все да пее, когато иска да крещи.
Искам в люлякова люлка да заспивам,
любовно лудостта да ми шепти,
в зеницата си вяра да намирам,
поет за мене думи да реди.
Искам да съм съблазняваща усмивка,
да бъда рокля с голи рамене,
като вода по пладне да съм пивка,
да напоявам жадни пътници с ръце.
Искам да бъда топла, мека глина,
в ръцете на скулптор велик,
искам преди да си замина,
в статуя да се превърна и в стих.
Искам да докосна ядрото на земята,
искам без крила да полетя,
искам да съм аромата на цветята,
и жълтото в красивата дъга.
Искам море от думи да изкажа,
с кинжали да убия мисълта,
да взривя пустинните миражи,
за изгубените да съм пътя до целта.
О, да, искам и лъскави тромпети
да ме изпращат със копринен джаз,
не, недейте! Не им плащайте с монети.
Хорските усмивки искат те. Искам ги и аз.
© Слънчево Момиче All rights reserved.
