Искам те
Как искам двама да посрещаме нощта прегърнати на лунна светлина,
да шепнеш нежно в моето ухо, да се заричаш, че ще си до мен в добро и зло.
А сетне с устни да те изгоря, със ласки страстни да те подлудя,
звезди милион над нас искрят, но не могат като тебе да блестят.
Но свърши се, зора изгря. Ти тръгна си, а аз останах сам да спя,
с надеждата, че пак ще се завърнеш и в нощ деня ми ще превърнеш.
Търся любовта ти от тогава, но, уви, за теб потънах във забрава,
крещя пред всички: ИСКАМ ТЕ сега дори за час, дори за два.
© Венцислав Иванов All rights reserved.
личи си, че ти извира от душата
