искам те отново
Обичам аромата на кафето,
твоите писма...
На слънцето лъчите
в морско отразени.
И топлите лехи
със есенни цветя,
божури,
замечтани хризантеми...
Откривам смисъла в
”родина”, ”хляб”, ”зора”
когато ми показваш
че си с мене.
В един вълшебен миг
под навес от листа,
от ласките ни
пламнала е нежност.
В стомаха ми тежи,
безумна съм от страст,
дори се губя
в кладата на ревност...
Гнездо на огнените птици
е домът ни.
А ние сме
облечени във древност.
Хипнотизирана съм
да те искам цял живот
със музиката
на митична флейта.
Горещината е влудяваща –
утробата ми плод...
Танцуваме със сарита червени.
И ти си най-красивият!
За мен си лунен бог.
В зениците ти
заиграват се звездите...
Събличай ме с прегръдки
в радост и възторг.
Вземи ме, обич!
Искам те отново...
© Дакота All rights reserved.
