Искаме я своята България!
Искаме я своята България,
векове вървяла пред света!
Ти в старицата прегърбена позна ли я,
дето ти помаха със ръка!
Влизаме в църковното преддверие,
търсим я в молитвите пред Бог...
но отвън очаква ни безверие –
лепнат до вратите некролог!
Где си ти, Българийо? Где стигнахме?
Докога ще скиташ, докога?
Емигранти, синовете ти, немигнали,
дълго ли ще странстват по света?
В подивели кърища и в хълмове,
зажаднели за дъждец и сняг,
ли зарови древните си кълнове...
и пустее родният ни праг?
Под гори димящи, сред усои,
в стръмни, неприветливи била –
там ли съхнат нашите устои,
за да пламне родната земя?
И нима след туй хилядолетие
българи ще има по света?!
Кой ще пази вехтите завети
на Кубрат, прастария баща?!
Питаме, и питаме, и питаме...
А в гърдите нещо все боли!
След това – безродници – отлитаме,
мир да търсят нашите души!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
