mariankrystev
911 results
Завръщаме се в родната страна
след дълъг път. Тя чака, вика, кани –
прекрасна, вярна, ласкава – една! –
да бъдем там, където сме люляни!
Летим без сън. Повява северняк, ...
  71 
Красотата е в теб!
Красотата си ти!
Вдъхновен словоред
сред горещи звезди!
Красотата е сън, ...
  76 
На Теодор Добройков
Отиваме си неочаквано. . .
непатетично. . .
Отиваме си естествено. . .
твърде етично. . . ...
  43 
Твърде повратен върти се света.
Споменът днес не оставя следа.
Близките хора са вече далечни.
Чувствата - кратки, за миг, бързотечни.
Страсти изстиват под сивия свод. ...
  59 
Най-добрата дума чул съм я от мама:
- Жив да си ми, сине! Да си ни отмяна!
Нека като слънце, озарило двора,
мисъл да ни радва, че с добри си хора!
И където, сине, бил си и ще бъдеш, ...
  69 
Ще има нов живот и по-добър
ще бъде този свят, красив и ведър!
И по-открит, без маска и чадър,
животът ще е млад, усмихнат, щедър!
След неговото ново рождество ...
  80 
Слънцето се влюби в бяла Звезделина –
мома като цвете, цъфнало в градина!
Всяка сутрин Слънчо над момини двори
бърза да излезе, да я заговори:
– Моме Звезделино, ти си най-красива, ...
  71 
Искам, а не мога да изкажа всичко -
думите не стигат, чувствата горят!
Зная само колко много те обичам
и че няма вечно връщане назад!
Тишина отвред край мене се разстила - ...
  400 
Стихове с маски
( Смях по време на пандемия )
Мълва квартала разтревожи –
коронавирус иде... Боже!...
Пандемията се задава, ...
  229 
Колко малко ни трябва да бъдем обичани –
две усмивки, две топли сърца
и безкрайната щедрост на страстно привличане
между влюбени мъж и жена!
Колко малко ни трябва и в дните отрудени ...
  222 
Аз бях момче и странно нелогичен
се случваше светът около мен –
тъй светъл и красив, и романтичен,
от слънчевия огън осветен!
Сам тръгнах през лиричното пространство, ...
  171 
Даже ледна тъма да се спусне отгоре,
в моя сън ще изгряват звезди!
И не бързам с живота напразно да споря,
щом в сърцето ми обич вали!
Че животът подобно красива магия ...
  192 
НАШЕНСКА ПРИКАЗКА
На един нашенец му умряло магарето, та се наложило той сам да тегли каруцата си по стръмния баир към селото. Не щеш ли по пътя си нашенецът застигнал дебел държавен служител, който отивал в селото, за да преброи местното население. Дебелият чиновник се настанил в каруцата и загриже ...
  319 
В декемврийското утро небето проплаква.
Свалят траурно вън знамената...
Синовете си майките тъжно оплакват,
натежава от скръб тишината!
Батальонът се връща. А сред белите клони ...
  209 
Небето е моят баща,
а моята майка - Земята.
От плът съм, но имам душа
на ангел небесен с крилата.
  174 
Кацнало на клонче славейчето бяло,
и гласец извило, песен си запяло
за мома красива – хубава Фидана –
умна, работлива, бяла и засмяна!
Месела Фидана коледна погача ...
  455  10  20 
Кой си спомня за празника светъл,
за зората на първия ден!
Отлетяха години... а ето –
още екнат акордите в мен!
Бе ноември! Бе много отдавна! ...
  189 
Хей, сърце, не пускай корени в земята,
защото в нея е попила мъката.
Не се потапяй надълбоко във водата,
защото ще натежиш и ще потънеш.
Не влизай безсмислено в огъня, ...
  279 
Върни ми изтеклите минути, Господи!
Ще ги налея в чашата с искрящо вино
и ще ги изпия на един дъх -
така, както пия от живота -
с леко сърце и с усмивка!
  226 
Влезе тихо при мен! Бе едва доловима,
но почувствах дъха й отблизо!
И остави следа... бе следата незрима,
сякаш никой не беше тук влизал!
Приближи се, в мига пожелала покой, ...
  774  11  19 
В селската ни кръчма кмета
тайно свика селсъвета –
три дни ядоха и пиха,
а накрая тъй решиха:
Ще признаем "трети пол", ...
  1228  14  26 
Не ще надмогне никой старостта –
ще бъде победителка накрая.
Но пътя преживян – на младостта
в последния си стих ще завещая!
Столетница ще бъде мисълта ...
  518  13 
Отмина Коледа! Отмина като сън!
С надежда я посрещна пак Земята!
Едно врабче, подскачайки навън,
кълве трохи, забравени от вятъра.
И в мъничката врабчова душа, ...
  453  12 
Аз бях сълза преди да се родя,
избликнала под клепките на мама –
най-радостната трепетна сълза,
очаквана и толкова желана!
Бях още дух и нямах още плът, ...
  458  11  14 
Животът ни – частица от пророчество –
неспирно отброяващ часовете,
изгубва се сред вечните планети
след мислите – задъхани поточета.
Но в тази бездна – глъхнеща, огромна – ...
  412  14 
Защо се влюби в мен, кажи, защо?!
Защо беляза нощите ми с устни?!
На теб ухае мекото легло,
а бърза пак сънят да ме напусне!
Навън е зима. Спуска се мъгла. ...
  549  15 
На Албена Димитрова
С любов, не с чувство за вина
сега изпращам те, годино –
не сетих болка и тъга,
душата си преливах с вино! ...
  545  19 
Не дойдохме на тази Земя, за да бъдем наказани –
тук сме само защото се влюбихме двамата с теб!
И живеем с теб заедно – грешни, но богопомазани –
ти си моята муза, аз – твоят обичан поет!
А животът ни – звездно-реален – е истинска приказка, ...
  580  18 
Завесата е спусната, но пак
ветрецът лек нехайно я отмества.
Пристъпвайки през мраморния праг
навън, ти сън си, приказно вълшебство!
Балконът се превръща в кораб бял, ...
  1385  24 
В живота ми навлезе като песен,
а вече мога да издам албум!
От песните просторът днес е тесен
и няма място за случаен шум!
Защото всяка песен го изпълва ...
  619  19 
Връзката ни с теб е платонична,
но какво пък – Платон е велик!
Стигнем ли до връзка романтична,
след години в стих ще съм класик!
В този свят не си принадлежиме – ...
  599  21 
Много му отива ролята
на приятен, мил съпруг!
Но измърка ли, паролата
бързо сменя - става друг!
Силен котарак е - мачо е ...
  631  32 
Муза си на друг, но срещна мен!
Любовта и трима ни беляза!
Кой сега чрез обич е спасен
и кого съдбата не наказа?!
Дяволите вече не броя – ...
  639  28 
В отпуска съм още.
В "Рафи" си седя.
Пия си кафето
в десет сутринта.
Гълъби прелитат. ...
  470  13 
Срещате ги често
в този пъстър свят:
първият е старец;
третият е млад;
вторият – учител ...
  579  19 
Казваш, че се съмва в Сан Диего.
Тук е вечер, страстите утихват.
Ще поспя и аз. Но ми е тегаво.
През деня проблемите не стихват.
Радвам се да чуя пак гласа ти, ...
  474  17 
Стигам Сливен по обяд.
При Трапоклово пък – КАТ –
скрит зад храстите буркан!
"Споко! Карал съм едвам!"
Щраква камерка и... ха, ...
  658  24 
Посветено
Не разкривай сърцето си –
още е рано!
Закопнялата обич боли!
Като парещи въглени ...
  1805  28  38 
От този стих ще стане даже филм,
от другия – предплата за илюзия...
Говорим в рими, докато мълчим,
а думите с любов рисуват музика!
Животът е безстрастен като бог, ...
  873  17  31 
Като малко дете,
като бяло цветче
в нас расте, избуява на воля!
Има твойте ръце,
сякаш гали с перце! ...
  579  20 
Random works
: ??:??