Искаш ли
на Румяна
Искаш ли да погледаме звездите, преди да заспим,
да ги изпием със поглед, да ги целунем с душа,
да помълчим в тишината на тъмното,
преплитайки мисли във звездна река?
Искаш ли да си припомним за мигове,
донесли ни радост, но и малко тъга,
да помълчим споделено и с приятелство
скрито в ръка?
Искаш ли да чуеш цитати от песен,
която ме пази да бъда добра,
а в житейските бури понякога
ми помага да вдигна отново глава?
Искаш ли да си поговорим за любовта,
онази - безкрайната, дивата, страстната обич,
която ни движи в света
и ни събужда във утрото вече много лета?
Искаш ли да останем така - под звездите
на терасата ти, във градината аз,
само вятърът знае, че двете
си говорим тъй често без глас.
Искаш ли...
© Елица Георгиева All rights reserved.
