Искаш ли
на Румяна
Искаш ли да погледаме звездите, преди да заспим,
да ги изпием със поглед, да ги целунем с душа,
да помълчим в тишината на тъмното,
преплитайки мисли във звездна река?
Искаш ли да си припомним за мигове,
донесли ни радост, но и малко тъга,
да помълчим споделено и с приятелство
скрито в ръка?
Искаш ли да чуеш цитати от песен,
която ме пази да бъда добра,
а в житейските бури понякога
ми помага да вдигна отново глава?
Искаш ли да си поговорим за любовта,
онази - безкрайната, дивата, страстната обич,
която ни движи в света
и ни събужда във утрото вече много лета?
Искаш ли да останем така - под звездите
на терасата ти, във градината аз,
само вятърът знае, че двете
си говорим тъй често без глас.
Искаш ли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Георгиева Всички права запазени
