Aug 15, 2022, 9:35 AM

Истерията на една вътрешна министърка

  Poetry
327 0 0

"Стига вече!" - изрече,

                     отсече в закана

Румяна, с пяна цяла обляна,

десница вдигнала

                       като гилотина.

"Стига вече нападки

                         без причина!

Не ми ли стигат престъпниците,

ами нападат ме и критици.

Стига, като къртици,

в мен да се ровите! - не ще ви

търпя вече отровите.

Спрете най-сетне да си врете

в МВР носовете.

Макар да съм дама,

на вас, врагове, не ще се предам.

Засрамете се!

                                  Стига вече!"

 

- Стига хленч вече! - с мощно гърло

                                отвърна ѝ Ехото.

... И милиони българи

                          в един глас го подеха.

 

Поруменя до жар Румяна

от дръзката контраатака

и на премиерското рамо

за утеха си тихо поплака.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вълчо Шукерски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...