Aug 15, 2022, 9:35 AM

Истерията на една вътрешна министърка

  Poetry
328 0 0

"Стига вече!" - изрече,

                     отсече в закана

Румяна, с пяна цяла обляна,

десница вдигнала

                       като гилотина.

"Стига вече нападки

                         без причина!

Не ми ли стигат престъпниците,

ами нападат ме и критици.

Стига, като къртици,

в мен да се ровите! - не ще ви

търпя вече отровите.

Спрете най-сетне да си врете

в МВР носовете.

Макар да съм дама,

на вас, врагове, не ще се предам.

Засрамете се!

                                  Стига вече!"

 

- Стига хленч вече! - с мощно гърло

                                отвърна ѝ Ехото.

... И милиони българи

                          в един глас го подеха.

 

Поруменя до жар Румяна

от дръзката контраатака

и на премиерското рамо

за утеха си тихо поплака.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вълчо Шукерски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...