Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
Dec 23, 2011, 7:57 PM

Истината 

  Poetry
5.0 / 6
737 0 8
Ще почакам да се слегна до кафяво.
Ниско, ниско, чак до дъното на всичко.
Да олекна без излишната представа,
че към истината трябва да се тича.
Ще потъна леко във вдлъбнатината
на матрак от тишина под мойто тяло.
Ложе най-ергономично за душата,
да не чувствам нищо, дето е боляло.
Нищо, дето има тежест или плътност.
Нищо, дето съм обичал и обичам.
Да забравя, да не зная, да съм мъртъв
като древна протоплазмена безличност. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Random works

More works »