Истини

Стене намръщен животът -
дебне коварно хаплив.
В него се блъскам и потя.
Искам да бъда щастлив...

Толкова истини има,
лутам се често из тях.
Зъзна в студената зима -
топлото лято съзрях.

Срещам мечтаната фея.
Дни ми дарява без свян.
Грешник си тръгвам от нея -
после превръщам я в блян.

Път от любов и надежда
търсим по целия свят.
В пристан съдбата отрежда -
нашите чувства да спят!