Jul 31, 2009, 10:30 PM

Истинската любов

  Poetry
1K 0 0

Погледът ти отново се спря на мен,
а по тялото ми нежни тръпки побиха!
Сън или реалност беше ти в този миг,
в който осъзнах, че ти си моята любов!

Телата ни срещнаха се в един миг,
а в следващия бяха разделени от времето!
И след този чуден, но вълшебен миг,
аз търсих твоите очи из цялата земя!

Всяка нощ, заспивайки уморен,
аз поглеждах към луната, за да видя...!
Всяка нощ, когато се появи в съня ми,
аз знаех, че ти си моята истинска любов!

Колко пъти съм срещал твоите очи,
сред чужди и неискрени лица!?
Колко срещи съм изпуснал, за да те има
отново в живота ми безсмислен!

Толкова много пъти се разминавахме,
че изведнъж изгубих нежния ти лик!
Толкова много пъти съм те виждал,
но все се боях да те заговоря!

И ето, в тази лунна и нежна нощ
аз стоя пред теб с молещи очи,
искащи само едно от твоите -
да ги обичат во веки и завинаги!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пацо Танчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...