История с пъпка
Изби ми пъпка и я стиснах.
Оттам изтече много гной.
Аз пак я стиснах, но ми писна –
рецидивистка бе от сой!
С лимонче мъничко я мацнах,
намазах я обилно с крем.
Тя на лицето ми пак кацна,
се взе навярно за кадем.
Се мислеше за много важна,
се дуеше като балон,
червеше се и беше влажна,
изтръгваше от мене стон.
Дори на доктор я отправих
с международния паспорт
и Будуар тест ú направих,
осигурих ú и транспорт.
Тя кротна, някак си завехна,
в чужбински въздух залиня.
Накрая мътните я взеха,
но, братче, на каква цена!
Прибрах се вкъщи – чист и ведър,
с олекнал джоб и суета.
Без свян показах лик и бедър
на плажа с мацки на ята.
Бях пак щастлив, ала за кратко,
докато не сетих мощен зор.
Нахалницата пъпка, братко,
донесе ми пак стрес, позор!
Отново засърбя ме. Бясно!
Телепортирала се (,) бе!
Се пръкна пак. На друго място!!!
Да кажа где, ме е шубе!
Благодаря на Юри за веселото настроение и за вдъхновението за това силно социално ангажирано стихотворение ☺ . Благодаря и на Зигфрид В. за идеята с обърнатия словоред.
© Мария Димитрова All rights reserved.
