Apr 14, 2008, 1:32 PM

Из дневниците на една от нас

  Poetry » Other
1.1K 0 6

Прости, дете! До вчера част от мене,

сега си спомен с цвят на кръв.

Не те оставих дъх да си поемеш...

Без колебание изтръгнах пъпната ти връв.

 

Прости, дете! Не те погалих.

Спестих последно - първата си ласка.

Попречи ми една жена във бяло.

А само със секунди закъснявах...

 

Прости, дете! Преди да е намерила посока,

замлъкна песента на мъничко сърце.

Прости, дете! Че майка ти жестока,

съвсем сама живота ти отне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илица All rights reserved.

Comments

Comments

  • Както съм написала - "Из дневниците на една от нас". Това не е лист от моя дневник, слава Богу. Но го видях отблизо. И съжалявам дори за това.
  • Болка, силна болка... дано да не се случва друг път.
  • ако е аборт,няма право никой да я съди...аз лично много добре знам и без това колко и е гадно,давай на пред мила,никой няма право да те съди,все пак никой не знае какво е в сърцето ти и колко те боли
  • Аз го възприех като...аборт! Е, ако е така няма лошо и тези неща се случват!
  • Разкаянието не винаги помага.Сещаме се,че сме могли да направим нещо едва когато нищо не може да се направи.Жалко!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...