Със сърце си полагам аз усилие
да спра лудостта, надвиснала над мен,
но в душата тегне черното безсилие,
попадам аз във робство, в плен.
Лутайки се сам в мрака,
с разперени ръце, желаейки аз нежност,
знаейки, че там все пак някъде ме чака
с разпилени от вятъра коси и приказна кокетност.
Надеждата не искам аз да я загубя,
да се откъсна от таз лудост-самота,
сърцето мое с радост ще погубя
за капчица женска красота.