12.10.2008 г., 21:18 ч.

Из дневника на един луд!? 

  Поезия
621 0 2
Със сърце си полагам аз усилие
да спра лудостта, надвиснала над мен,
но в душата тегне черното безсилие,
попадам аз във робство, в плен.

Лутайки се сам в мрака,
с разперени ръце, желаейки аз нежност,
знаейки, че там все пак някъде ме чака
с разпилени от вятъра коси и приказна кокетност.

Надеждата не искам аз да я загубя,
да се откъсна от таз лудост-самота,
сърцето мое с радост ще погубя
за капчица женска красота.

© Евгени Евгениев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??