Из хроники на Прокълнатия град - Празника на Светлината
Дъжд от смях прокапва над деня
кръв разкъсва устните познали...
вкуса на Вечността... солен...
Повърви до мен и ще ти покажа...
смисъла безумен... забранен...
Днес празник е на Светлината...
по улиците тя крещи от болка...
сред пурпурни сълзи от прах...
Плътта в танц се къса, мелодичен...
тела от грях приветсват светлината...
прегръщат днес морал от пепел...
реквием за мрак отвъд алени очи...
Погали тази светлина последна...
изгори я на кладата със смях...
В пепел жива преражда се деня...
димяща плът ридае над дъжда...
В прокълнатия град празнуват...
светлината е на почит под пръстта...
където мъртвите за прошка молят...
В театъра, Смъртта пирува и коси...
смях зад редовете, безмълвие в нощта...
Капка роса попива мъртвешкия дъх...
До факела от познание Човека пълзи...
цената за измяната днес ще плати.
... Покера свърши... Бог в гняв изруга...
загубил от Сатанаил поредната игра.
© Пламен Йовчев All rights reserved.
