В тембъра на тишината има цвят,
по-ясен от ехото на изсвирената нота,
тъмнината за светлата Душа е благодат,
когато с  "Лунната соната" шепти живота.
В тишината Духът намира цветен бряг,
от бялото изплувал със нюанса.
Страхът от тъмното предателски е бяг,
а Любовта винаги имала е шанса.
Тишината влива се във тишина,
реките към морето се отправят.
Душата слива се в Душа,
а самотниците бързо се забравят.
Тишината живо е море,
шепти с цялата светлинна гама.
При мен дойде в оранжево небе,
обятия на отдадена и нежна... дама.