4.09.2024 г., 20:18

Алюзия

502 0 0

В тембъра на тишината има цвят,
по-ясен от ехото на изсвирената нота,
тъмнината за светлата Душа е благодат,
когато с  "Лунната соната" шепти живота.
В тишината Духът намира цветен бряг,
от бялото изплувал със нюанса.
Страхът от тъмното предателски е бяг,
а Любовта винаги имала е шанса.
Тишината влива се във тишина,
реките към морето се отправят.
Душата слива се в Душа,
а самотниците бързо се забравят.
Тишината живо е море,
шепти с цялата светлинна гама.
При мен дойде в оранжево небе,
обятия на отдадена и нежна... дама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...