Избирам да обичам...
Добро утро, прекрасна, моя обич.
Отвори ли очи, във тоя слънчев ден?
А зад прозореца, попил мъглите, нощни,
Намери ли във твоя, първи полъх, мен?
Измръзна ли лицето ти, красиво?
(Студена съм, макар да не довявам сняг)
Не казваш нищо
(Така ми се говори с тебе ...)
А идвам от далечен, топъл бряг.
Ех, такъв ще те обичам - необятен.
Несигурен, ранен, и често тъжен
Ще стъпвам тихо
По мост, прогнил и въжен,
За да те стигна...
....аз имам нужда точно тебе да обичам.
© Елмаз All rights reserved.
