Mar 28, 2007, 9:34 PM

ИЗБОР

  Poetry
951 0 4

Животът си е твой, момиче,
живей го както избереш,
но само, моля те, поспри се,
истината свята да прозреш.

По пътя има срещи и раздели,
но рядко ни гостува любовта
и щом я срещнеш, улови я,
не я оставяй да подмине тя.

Тя може миг да е, но може вечност,
срещни я като дар от древността,
грабни я, приласкай я, приюти я,
не я отхвърляй, грях ще е това.

Човешката любов е нежно цвете,
увяхва без усмивка, без мечта,
за това подхранвай я, люби я
и ще пребъде тя във вечността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми!
  • Много хубав стих, Таня!!! Не изпускай своя миг любов!!!
    Поздрави!!!
  • "По пътя има срещи и раздели,
    но рядко ни гостува любовта
    и щом я срещнеш, улови я,
    не я оставяй да подмине тя."

    Колко вярно! Много истински стих!
  • Браво, Танче!
    Много истински и стойностни съвети си поднесла тук!
    Много ми хареса стиха ти-поздрави от мен!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...